1.2.4. Права на кандидатите в производство

Чужденците, които пребивават в Република България, имат всички права и задължения по тази Конституция с изключение на правата и задълженията, за които Конституцията и законите изискват българско гражданство (чл. 26, ал.2 от Конституцията).

Чужденците, търсещи закрила, имат правата и задълженията по специалния Закон за убежището и бежанците и носят гражданска, административнонаказателна и наказателна отговорност при условията и по реда за българските граждани (чл.5 ЗУБ).

По време на производството чужденецът има право да остане на територията на България (чл.29, ал.1, т.1 ЗУБ, чл.9, ал.1 Процедурна Директива 2013/32/ЕС).  От това право не се ползва чужденец, след като последващата му молба за международна закрила е отхвърлена с влязло в сила решение, както и чужденец, който подлежи на екстрадиране или предаване в друга държава - членка на ЕС, или в трета държава в изпълнение на Закона за екстрадицията и европейската заповед за арест (чл29, ал.12 ЗУБ).

За повече информация – виж, 1.2.2. Забрана за връщане.

• Зона за движение: кандидатите могат да се движат свободно на територията на приемащата държава. Правителството обаче може да ограничи това право като определи зона, извън която кандидатите не могат да излизат и да се движат без предварително разрешение от бежанската администрация. Определената зона не засяга неприкосновената сфера на личния живот и дава достатъчно възможност за движение, за да гарантира достъпа до всички права по време на производството (чл.29, ал.1, т.2 ЗУБ, чл.7 Приемателна Директива 2013/33/ЕС). Това ограничение може да се приложи от бежанската администрация ДАБ без да са налице каквито и да било условия (чл.30, ал.2 и 3 ЗУБ). Обичайно зоната се определя от местоживеенето на кандидата, търсещ закрила чрез географския район около това местоживеене, най-често, регистрационно-приемателния център на ДАБ (РПЦ), в който е настанен. Тази зона се отбелязва в регистрационната карта (чл.44, ал.1, т.11 ЗУБ). Правителството може да определи и зони, в които на кандидатите за международна закрила е забранено да навлизат (чл.30, ал.1, т.7 ЗУБ). По правило като такива се посочват граничните зони.

Кандидатът може да подаде молба за разрешение да напусне определената  му зона или да влезе в забранена за движение зона като посочи причините за това. Молбата се адресира до председателя на ДАБ или оправомощеното от него лице, като по правило това е директора на съответния РПЦ, където кандидатът е бил регистриран или където е настанен. Отказът да се даде разрешение следва да бъде писмен и мотивиран и доколкото не е изрично изключен от обжалване, подлежи на съдебен контрол по общия ред на АПК въз основа на общата клауза за обжалваемост (чл.30, ал.3 вр. чл.86 ЗУБ и чл.120, ал.2 от Конституцията). Разрешение не се изисква, когато кандидатът трябва да се яви пред съд, пред административен орган или се нуждае от специализирана медицинска помощ (чл.30, ал.3 in fine ЗУБ).

При констатирано второ нарушение на задължението за движение в определената му заноа кандидатът може да бъде санкциониран чрез настаняване (задържане) в център или помещение от затворен тип до приключване на производството. Нарушенията на режима за движение се установяват от органите на МВР с констативен протокол (чл.95а ЗУБ).

• Подписка: за своевременно разглеждане на молбата за международна закрила, или за осигуряване участието на кандидата в това производство, председателят на ДАБ или оправомощено от него длъжностно лице може да разпореди задължителното му явяване на всеки две седмици по време на производството пред длъжностно лице от агенцията (чл.45а ЗУБ).
• Задържане в производството: ако горепосочената мярка за неотклонение не може да бъде ефективно приложена кандидатът за закрила може да бъде настанен (задържан) временно и за възможно най-кратък срок в център от затворен тип след преценка на обстоятелствата в конкретния случай. Кандидатът не може да бъде настанен в център от затворен тип само на основание, че е подал молба за международна закрила (чл.45б от ЗУБ).

Основанията за задържане в център (ЦЗТ) или помещение (ПЗТ) от затворен тип са:

Решението за задържане в производството се взема след преценка за принадлежността на кандидата към уязвима група, издава се в писмена форма и съдържа фактическите и правните основания за настаняването, реда и срока за обжалване, както и възможността за предоставяне на безплатна правна помощ и представителство (чл.45в ЗУБ). Решението следва да бъде преразглеждано на ежемесечен принцип от директора на ЦЗТ или ПЗТ, а председателят на ДАБ постановява освобождаване при наличие на нови данни, или по искане на чужденеца, в който случай срокът за произнясане е 7 дни (чл.45г ЗУБ). И двата вида решение подлежат на обжалване и съдебен контрол по реда на АПК, но жалбата няма суспензивен ефект (чл.45в, ал.5 и чл.45г, ал.4 ЗУБ). Когато по административен или съдебен ред се установи, че настаняването в център от затворен тип е незаконосъобразно, чужденецът се освобождава незабавно.

Кандидатите за закрила, настанени в центрове от затворен тип, имат право на достъп до открити пространства, посещения от членове на техните семейства, зачитане неприкосновеността на личния им живот, срещи с лица, осигуряващи правна помощ и представителство, представители на юридически лица с нестопанска цел и на международни организации и информация за правилника за вътрешния ред на съответния център, както и за техните права и задължения, която следва да им се предостави на разбираем за тях език (чл.45д ЗУБ).

Придружени малолетни и непълнолетни чужденци, търсещи международна закрила, могат да бъдат настанени в центрове от затворен тип само като крайна мярка с оглед запазване целостта на семейството или за осигуряване тяхната защита и сигурност, за възможно най-кратък срок, като се полагат всички усилия за настаняването им в подходящи за тях места. Не се допуска настаняване в ЦЗТ или ПЗТ на непридружени деца (чл.45е ЗУБ).

• Вид на документа: На чужденците, търсещи закрила, се издава  регистрационна карта (чл.40, ал.1, т.1 ЗУБ). Регистрационната карта не удостоверява самоличността на чужденеца. Този документ удостоверява обстоятелството на висящо производство за предоставяне на международна закрила и в тази връзка - статуса на кандидата за международна закрила (търсещ закрила) на краткосрочно пребиваване за този период от време (чл.40, ал.3 ЗУБ вр. чл.22, ал.1, т.2 вр. чл.23, ал.1, т.1 ЗЧРБ).
• Титуляр: всеки кандидат за закрила, който е навършил 14 години, но така също и при ненавършени 14 години, ако кандидатът е непридружено дете, което се намира в България без да е придружавано от родител, настойник или попечител (чл.40, ал.2 ЗУБ).
• Срок на издаване: Съгласно общностното право на ЕС държавите-членки следва да гарантират в закона, че в срок от 3 дни след подаването на молба за международна закрила кандидатът ще получи документ, издаден на негово име, с който се удостоверява неговият статут на кандидат или че му е разрешено да остане на територията на държавата членка, докато молбата му предстои да бъде разгледана или е в процес на разглеждане (чл.6, ал.1 Приемателна Директива 2013/33/ЕС).
• Съдържание: имена, пол, гражданство, дата и място на раждане,  гражданство, присвоения му личен номер на чужденец, имена и дата на раждане на малолетните му деца, които го придружават, както и езиците, които разбира. Имената се изписват така, както са посочени в документа за задгранично пътуване или в друг документ за самоличност на кандидата, а ако той не притежава такива документи, имената се изписват така, както са посочени в подписана от кандидата декларация (чл.44, ал.3 ЗУБ). Ако титулярът на документа не е свободен да се движи на цялата, или на част от територията на държавата членка, документът удостоверява също и този факт (чл.6, ал.2 от Директива 2013/33/ЕС, т.нар. Приемателна директива).
• Срок на валидност: регистрационната карта се издава за срок от 3 месеца, който може да бъде продължаван многократно за същия срок до приключване на производството за предоставяне на международна закрила (чл.41, ал.1, т.1 и ал.2 ЗУБ).

Кандидатът може да бъде настанен от ДАБ за времето на производството му в транзитен (ТЦ) или регистрационно-приемателен център (РПЦ), както и на друго място за подслон. Настаняването се извършва след преценка на здравословното състояние, семейното и материалното му положение при условия и по ред, определени от председателя на ДАБ във вътрешните правила. Преди настаняването кандидатът се подлага на медицински преглед и изследвания и остава под карантина, в определените за това медицински изолатори в РПЦ на ДАБ докато станат известни резултатите. При медицинския преглед също така се установява дали чужденецът, търсещ международна закрила, принадлежи към уязвима група и дали има специални потребности (чл.29, ал.4 ЗУБ).

Ако кандидатът разполага със средства за задоволяване на основните си жизнени потребности в производството по общия ред може да получи разрешение за настаняване за своя сметка на избран от него адрес, като не получава финансова и материална помощ от ДАБ (чл.29, ал.9 ЗУБ).

Непридружените деца се настаняват до навършване на пълнолетие в семейство на роднини или при близки, приемно семейство, социална или интегрирана здравно-социална услуга за резидентна грижа - при условията и по реда на Закона за закрила на детето (ЗЗакрД). Те могат да бъдат настанени и в други места за настаняване със специални условия за малолетни и непълнолетни лица. През май 2019г. в РПЦ София, кв.“Военна рампа“ бе открита първата за страната „сигурна зона“ за настаняване на непридружени деца, като втора такава зона се очаква да бъде открита и в кв. „Овча купел“ до края на 2019г. При определяне на мястото на настаняване на непридружен малолетен или непълнолетен се взема предвид мнението му, а доколкото е възможно братята и сестрите се настаняват заедно (чл.29, ал.10-11 ЗУБ).

По време на производството кандидатът има право на подпомагане във вид на храна, социално подпомагане по реда и в размера, определени за българските граждани, здравно осигуряване, достъпна медицинска помощ и безплатно ползване на медицинско обслужване при условията и по реда за българските граждани, както и на психологическа помощ.

Правото на подслон, храна и социално подпомагане не се предоставят на кандидати с последваща молба, освен ако не принадлежат към уязвима група чл.29, ал.7 ЗУБ). 

Правото на подслон, храна и здравно осигуряване не се предоставят на кандидат, чието производството по молбата му за международна закрила е спряно, но в случай на възобновяването му неговите здравноосигурителни права се считат за непрекъснати (чл.29, ал.8 ЗУБ).

Освен тези права кандидатът за международна закрила има право на достъп до пазара на труда, включително да участва по програми и проекти, финансирани от държавния бюджет или по линия на международно или европейско финансиране, ако производството не приключи до 3 месеца от подаването на молбата му за международна закрила поради независещи от него причини (чл.29, ал.1 и ал.3 ЗУБ).