Временната закрила се предоставя в случай на масово навлизане на чужденци, които са принудени да напуснат държавата си по произход, поради въоръжен конфликт, гражданска война, чужда агресия, нарушаване на човешките права или насилие в големи размери на територията на съответната държава или в отделен район от нея и които не могат по тези причини да се завърнат там (чл.1а, ал.3 от Закона за убежището и бежанците).
„Временната закрила“ е процедура, която има характер на изключителна мярка. Тя се прилага в случай на масово навлизане или вероятност от масово навлизане от друга държава на разселени лица. Процедурата цели предоставяне на незабавна и временна закрила, особено когато съществува също и опасност националната система за убежище да изпадне в обективна невъзможност да разгледа индивидуално всички искания, без това да доведе до неблагоприятни последици за нейното ефективно функциониране. Тази изключителна мярка се предприема в интерес на засегнатите лица от съответната държава и на другите лица, търсещи закрила (чл.2 от Директива 2001/55/ЕО).
Временната закрила е групова закрила. Тя не се предоставя индивидуално, а в резултат на решение на правителството, което е с характер на общ административен акт доколкото има еднократно правно действие, с което се създават права или задължения или непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси на неопределен брой лица (чл.65 от АПК).
В този смисъл в решението за предоставяне на временна закрила се посочва като единствено основание и критерий държавата на произход на чужденците, които бягат масово от нея поради война или природно бедствие.
Орган
Министерският съвет: предоставя временна закрила, въведена с решение на Съвета на Европейския съюз. Срокът на временната закрила се определя с решението на Съвета на Европейския съюз (чл.2, ал.2 ЗУБ).
България не може самостоятелно да вземе решение за предоставяне на временна закрила, тъй като политическото решение дали в определена държава има война се взема от Съвета на Европейския Съюз и важи за територията на всички европейски държави, които членуват в него. Това означава, че ако в България влязат масово чужденци от определена държава, които бягат от войната в нея, правителството на България трябва да направи искане до Съвета на Европейския Съюз да се обяви временна закрила. Ако обаче Съветът на Европейския Съюз не се съгласи, тогава България трябва да разгледа всяка молба поотделно и да проведе индивидуални процедури за всеки чужденец от определената държава.
Срок
Срокът на временната закрила се определя с решението на Съвета на Европейския съюз (чл.2, ал.2 In fine ЗУБ). Срокът на временната закрила може да бъде продължаван, ако войната в дадената държава не е приключила и положението не се е стабилизирало. (чл.80, ал.1, т.5 ЗУБ).
Права при временна закрила
Чужденците, получили временна закрила имат следните права (чл.39 от ЗУБ):
- да останат на територията на България;
- да се съберат с членове на тяхното семейство (чл.39а от ЗУБ);
- да работят без да имат нужда от разрешение;
- да получат подходящо настаняване или средства за настаняване при необходимост;
- да получават социално подпомагане;
- да получават безплатна медицинска помощ, но само при спешни състояния;
- свободно да се завръщат в държавата си по произход.
Ако чужденец, който е регистриран в България като ползващ се от временна закрила, се опита да влезе без разрешение на територията на друга държава от Европейския Съюз или да остане в нея без разрешение, в този случай той ще бъде върнат обратно в България. Ако обаче някой чужденец, който се ползва от временна закрила, се върне в държавата си по произход, защото смята че войната е приключила, но това се окаже невярно, той има право да дойде отново в България, която трябва да го приеме обратно на територията си.
Изключващи клаузи
Временната закрила се отнема от чужденец, за когото се установи че представлява опасност за националната сигурност или за обществото в България. Временната закрила се отнема и от чужденец, за когото има сериозни основания да се предполага че е извършил военно престъпление, престъпление против мира и човечеството или деяния против целите и принципите на ООН (чл.17, ал.4 от ЗУБ).
Условие за алтернативност
Докато се ползват от временната закрила, чужденците нямат право да подават самостоятелна молба за международна закрила и предоставяне на индивидуален статут на бежанец или хуманитарен статут, дори и да имат причини да се опасяват от лично преследване. Когато обаче срокът на временната закрила изтече, чужденците имат право да подадат самостоятелна молба за закрила и статут в България, която да бъде разгледана в индивидуална процедура (чл.39, ал.5 ЗУБ). Ако чужденците не подадат такава молба след изтичането на срока и прекратяването на временната закрила те ще се считат за незаконни имигранти и спрямо тях могат да бъдат приложени процедури за депортиране обратно в държавата им на произход от имиграционната полиция.
