3.3.2. Прекратяване на производството

• Същност: Съгласно доктрината, с постановяване на прекратяването водещият производството орган пресича възможността да го завърши с решение и заличава с обратна сила извършените до този момент процесуални действия¹. Конкретно в административния процес производството се прекратява единствено по почин на заявителя, който го е започнал или при установен порок във волята да го започне (чл.56 АПК).

• Основания: в бежанските производства хипотезите на прекратяване на производството са сходни с тези, уредени в общия административен процес, като се основават на изрично или мълчаливо изразената воля на заявителя – кандидат за международна закрила (чл.15 ЗУБ) за неговото преустановяване. Така съобразно специалния закон производството за предоставяне на международна закрила се прекратява, когато:

• кандидатът не се яви пред съответното длъжностно лице на ДАБ в продължение на 3 месеца от спирането на производството (чл.15, ал.1, т.7 ЗУБ). Този период от време съвпада с валидността на регистрационната му карта, с която кандидатът доказва пред органите по административен контрол на чужденците правото си да остане на територията на България (чл.40, ал.1,т.1 вр.чл.29, ал.1, т.1 ЗУБ). Хипотезата на закона е, че ако дори след срока на изтичане на валидността на регистрационната карта кандидатът не се явява в ДАБ, то очевидно е налице сериозно обстоятелство да се предположи негласно оттегляне или отказване от молбата за закрила (чл.28 Процедурна директива 2013/32/ЕС). Общностното законодателство приема, че държавите-членки могат да допуснат, че кандидатът негласно е оттеглил молбата си за международна закрила или се е отказал от нея, когато се установи, че той не отговаря на исканията да предостави информация по същество за своята молба, не се е явил на личното интервю, освен ако не представи в разумен срок доказателство, че отсъствието му е било по независещи от него обстоятелства, избягал е или е напуснал без разрешение мястото, където живее без да се свърже с компетентния орган в разумен срок, както и когато не е спазил в разумен срок задължението си да се явява редовно пред органите или други задължения за контакт, освен ако кандидатът не докаже, че това се дължи на обстоятелства извън неговия контрол. Поради това националният закон изрично предвижда хипотеза за прекратяване на производството и в случаите , когато кандидатът се е явил преди изтичането на 3 месечния срок от спирането му, но не е представил доказателства, че е имал обективни причини за промяна на адреса или обективни пречки за неявяване или несъдействие на длъжностните лица (чл.15, ал.1, т.7 ЗУБ).

• кандидатът оттегли молбата си (чл.15, ал.1, т.6 ЗУБ). Общностните правни стандарти на ЕС изискват в тези случаи държавите-членки да гарантират в националната си уредба, че решаващият орган може да вземе решение да прекрати разглеждането на молбата, без да постанови решение по нея, като отбележи това в досието на кандидата (чл.27 Процедурна директива 2013/32/ЕС).

• кандидатът придобие българско гражданство (чл.15, ал.1, т.4 ЗУБ). Гражданство създава възможно най-широката защита, която българската държава може да предостави на едно физическо лице чужденец, равняваща се на защитата, дължима на нейните граждани по рождение и произход. От този момент насетне кандидадът има право да живее в България, да я напуска и да се връща на нейна територия без ограничения, следователно разполага с възможността да остане извън държавата си на произход и да се опази от преследването и посегателствата, на които е бил изложен в нея. Допълнително, ако държавата му на произход предприеме правни или фактически действия за неговото връщане или друг вид преследване или посегателство, българската държава би следвало да предприеме ответни мерки за опазването му от такива действия, както би следвало да постъпи и спрямо всеки друг свой гражданин по рождение и произход. По тази причина се счита, че за кандидатът е отпаднал правния му интерес от продължаване на производството за предоставяне на международна закрила, тъй като е придобил по-интензивната национална закрила чрез придобиване на гражданството на приемащата държава.

• кандидатът получи убежище от президента (чл.15, ал.1, т.9 ЗУБ). Съгласно закона чужденците с предоставено убежище в България имат равни права и задължения с лицата, на които е предоставен статут на бежанец, поради което и за тях е налице отпаднал правен интерес от продължаване на производството за предоставяне на международна закрила, доколкото възможня изход от него е предоставяне на статут на бежанец или хуманитарен статут, който е с по-нисък интензитет на закрила.

• кандидатът почине (чл.15, ал., т.8 ЗУБ). С настъпването на юридическия факт на смъртта физическото лице престава ipso facto да съществува като субект в правния мир и следователно - за него не могат нито да възникват, нито да се констатират, нито да се погасяват индивидуални права. Ето защо в тези случаи производството следва да бъде прекратено без да се издава решение по съществото на молбата, доколкото то нито може да ползва адресата при предоставяне на закрила, нито да го ощетява при постановен отказ.

Извън изброените дотук основания, правната уредба предвижда още един кръг от основания за прекратяване на производството, които обаче не са свързани с пряко изразената в този смисъл воля на кандидата, а се касае за негово поведение, от което се прави косвен извод за липсата на необходимост от вземане на решение в производството. Това са хипотезите, на прекратителните клаузи, приложими за прекратяване на вече предоставен статут и закрила. При тяхното наличие се приема, че въпреки че кандидатът е отговарял на правните основания за предоставяне на убежище чрез статут на бежанец, той вече не се нуждае от защита като бежанец поради последващо настъпили обстоятелства, които са прекратили ситуацията на заплаха и преследване, обосновали първоначалната необходимост от закрилата (виж, 2.1.1 Статут на бежанец). Следователно, щом при наличието на тези основания може да се прекрати по-голямото, а именно – предоставен статут, то ще е възможно и прекратяването на по-малкото – производството за предоставянето на такъв статут по аргумент на по-силното основание (argumentum per fortiori). Затова законът допуска производството да се прекрати, когато:

• кандидатът не може повече да се отказва от ползването на закрилата на държавата му по произход, поради това че обстоятелствата, пораждащи опасенията от преследване, са отпаднали и промяната в тези обстоятелства е достатъчно значителна и не е от временен характер (чл.15, ал.1,т.1 ЗУБ). Прекратяването не се прилага обаче, ако кандидатът възрази и посочи убедителни причини, произтичащи от предишно преследване за своя отказ да се ползва от закрилата на държавата му по произход (чл.15, ал.2 ЗУБ).

• кандидатът доброволно се възползва от закрилата на държавата си по произход (чл.15, ал.1, т.2 ЗУБ).

• след като веднъж е загубил своето гражданство, кандидатът отново доброволно го е придобил или е получил ново гражданство в друга държава (чл.15, ал.1, т.4 ЗУБ).

• кандидатът доброволно се установи в държавата, в която е бил преследван (чл.15, ал.1, т.5 ЗУБ).

• Орган: председателят на ДАБ прекратява производството за предоставяне на международна закрила по предложение на интервюиращия орган, който води преписката по молбата на съответния кандидат, когато са налице условията, предвидени в закона или по молба на самия кандидат (чл.77, ал.3 ЗУБ).

• Обжалване: Решенията за прекратяване на производството, с които се прегражда по-нататъшния му ход, могат да се обжалват по реда на АПК в 14-дневен срок от връчването им (чл.87 от ЗУБ). Жалбата се подава чрез издаващия орган - председателя на ДАБ и има суспензивен ефект и спира изпълнението на решението. Подадената жалба спира изпълнението на решението. Ако жалбата е просрочена тя се връща на кандидата с обратна разписка, а ако тя не може да бъде връчена, жалбата се прилага към личното дело на кандидата (чл.88 ЗУБ). При редовна жалба в 3-дневен срок от получаването на й ДАБ я изпраща заедно с личното дело на кандидата на съоветния съд (чл.89 ЗУБ). Съдът е длъжен да разгледа жалбата в срок до 1 месец в открито заседание с призоваване на страните. Когато административният съд отмени обжалваното решение и върне личното дело със задължителни указания за ново решаване, председателят на ДАБ е длъжен да вземе ново решение в срок 14 дни. Решението на съда подлежи на касационно обжалване (чл.90 ЗУБ).