Законът изисква един човек да е бил преследван в собствената си държава или да изпитва основателни опасения, че може да бъде преследван, за да има право да поиска и да получи закрила като бежанец в друга държава.
Преследването представлява нарушаване на основните права на човека. То може да бъде и съвкупност от други действия, които са толкова тежки по своето естество или повторяемост, че водят макар и непряко до нарушаване на някое основно човешко право. Преследването може да се осъществява от държавата чрез нейните органи и институции. Освен това обаче преследването може да се осъществява и от недържавна организация, на която държавата не може или пък не желае ефективно да противодейства. Например, това може да е терористична или паравоенна групировка, на която държавните органи, армия, полиция или съд не могат да окажат достатъчно ефективен отпор или съпротива, за да преустановят извършваните от тази организация нарушения на човешките права.
Преследване има при прилагане на физическо или психическо насилие. Преследване има и когато държавата предприема различни законови, административни, полицейски или съдебни мерки, които се прилагат с цел дискриминация на определени хора или групи от населението. Преследване може да има и при страх от наказание за отклонение от военна служба, ако отклонението е направено, за да не се извърши военно престъпление или престъпление против мира и човечеството.
Страхът от преследване може да възникне заради събития, настъпили след като чужденецът е напуснал държавата си по произход или заради дейност, извършена от него след отпътуването му, освен ако дейността не е била извършена единствено с цел да се получи закрила като бежанец.
Действията по преследване обаче не са достатъчни за получаване на статут на бежанец. Преследването трябва да е било извършено или да е вероятно да бъде извършено спрямо определен човек заради един или няколко от следните пет признаци:
- раса – расата е цветът на кожата, произходът или принадлежността към определена етническа група.
Например, преследване по признак на раса е лишаването на чернокожите граждани на Южноафриканската Република от всякакви граждански и политически права по време на режима на апартейд от 1948г. до 1990г.
- религия – религията е вярата в бог, както и свързаните с това почитане, обреди, ритуали и церемонии, които се практикуват индивидуално или колективно чрез частни или публични богослужения. Една религия може да се практикува и чрез съблюдаването на определено поведение, наложено от религиозните убеждения. Преследване по религиозни причини може да има и при смяна на религията, ако това е забранено от държавния режим. Преследване по причина на религия обаче има и тогава, когато някой не изповядва религиозни убеждения (атеизъм) или не желае и отказва да изповядва или да се подчинява на правилата на определена религия, независимо че принадлежи към това вероизповедание и заради това е подложен на ограничения и нарушаване на човешките права в държавата си по произход.
Например, преследване по причина на религия е избиването през 1572г. във Франция на протестантите (хугеноти) по заповед на Катерина Медичи, майка на католическия крал Шарл ІХ.
- националност – националността е всъщност гражданството на един човек, но може да бъде също и етническия произход на този човек. Националността обаче не се ограничава само до гражданството или пък до неговата липса при лицата без гражданство (апатридите). Националността обхваща също така и принадлежността към група с етническа, езикова, културна, географска или политическа идентичност, различна от останалото население на държавата или еднаква с населението на друга държава.
Например, преследване по причина на етническата принадлежност представлява холокостът на евреите в Европа през Втората световна война.
- определена социална група – принадлежността към социална група, чиито членове споделят обща и вродена характеристика, която не подлежи на изменение. Тази характеристика трябва да е толкова съществена за идентичността или съзнанието на хората от тази група, че заради нея групата и нейните членове да се разглеждат от обществото извън групата като различни и отделни от това общество.
Например, преследване по причина на принадлежност към определена социална група има при нарушаване на човешките права на определен човек заради неговата нетрадиционна сексуална ориентация.
- политическо мнение или убеждение – това е мнение, идеи или убеждения относно държавата, нейните органи или други, недържавни организации, както и по въпроси относно техните политики или методи. Няма значение дали това мнение, идеи или убеждения са били изразени в някакви конкретни действия, достатъчно е този, който върши преследването да знае за тях и те да са причина за преследването и ограничаването на човешките права.
Например, преследването на противниците на военната хунта в Чили от 1973г. до 1990г. по време на управлението на диктатурата на генерал Аугусто Пиночет.
Приема се, че няма основателно опасение от преследване, когато държавен орган или организация, която контролира държавата или значителна част от нейната територия, вземе мерки срещу преследването и чужденецът да има достъп до тази закрила.
Въпреки наличието на опасения от преследване, основани на някой от посочените признаци възможно е и да не се предостави статут на бежанец, ако в една част на държавата по произход тези опасения от преследване нямат основание и не съществуват. Необходимо е обаче кандидатът за закрила да е имал безпрепятствен достъп до тази сигурна част на държавата и обстановката там да е трайна, а не временна.
