Интервюто е най-важната част от процедурата за предоставяне на закрила. По време на интервюто служител на Агенцията, наречен “интервюист” провежда подробен разпит за причините за бягство от държавата на произход. От информацията, която кандидатът даде за себе си по време на интервюто зависи дали този човек ще получи закрила и статут в България или ще получи решение, с което му се отказва закрила.
Възможно е с един кандидат за закрила да бъдат проведени повече от едно интервюта. Това се прави, когато е нужно да се изяснят всички факти от неговата история или да се уточнят някои противоречия, които са установени при първото интервю с него.
Задължително е да се спазват определените дата и час за интервю. Кандидатите трябва да се явят точно в указания ден и час без да закъсняват. Неявяването на интервю и дори закъснението може да има негативни последици и да доведе до спиране и прекратяване на процедурата или до издаване на решение за отказ на закрила в България.
По време на интервюто кандидатът за закрила трябва:
- да каже истинските си имена, защото ако по-късно получи статут няма да може да използва оригиналните си национални документи (например, диплома за образование, сертификат за професия, шофьорска книжка и други подобни документи). Освен това, неточност в имената може да попречи за получаване на решение за събиране с останалите членове на семейството в България. Ако кандидатът забележи, че при регистрацията името му е написано погрешно, той трябва незабавно да съобщи за това на интервюиста по време на интервюто.
- да разкаже подробно историята си, без да скрива нищо от интервюиста или да измисля или украсява своята история. Кандидатът трябва да опише причините да напусне своята държава с всички подробности като посочва точните дати на събитията, ако си ги спомня. Чужденецът, който търси закрила в България носи цялата отговорност за информацията и данните, които дава за себе си по време на интервюто.
- да представи документи, които доказват бежанската му история, ако разполага с такива. Такива документи или доказателства могат да бъдат, например: документи за самоличност, призовки от полиция или съд, медицински документи, съдебни решения или присъди, карти за членство в партия или друга организация, удостоверения, снимки, статии от пресата, видеоматериали и друго подобни. Тези доказателства ще помогнат за по-бързото вземане на решение по молбата за закрила.
По време на интервюто кандидатът за закрила, който не говори български език, има право на преводач. Това може да е както преводач от родния език, така и от друг език, който кандидатът разбира. Ако по време на интервюто кандидатът не разбира преводача, може да поиска друг преводач. Освен това, всички кандидати имат право да поискат интервюто да се извърши от интервюист и преводач от същия пол като тях.
Протоколът от интервюто трябва да бъде прочетен от преводача, преди да бъде даден на кандидата за подпис. Ако направените от кандидата изявления не са записани точно това може да се отрази негативно на решението за статут затова е важно протоколът да бъде пълен и коректен.
По закон по време на провеждането на интервюто следва да бъде направен задължителен аудио-запис с техническо средство. Записът съставлява неразделна част от личното досие (преписка) на кандидата за закрила и може да бъде използван при оспорване съдържанието на протокола на етапа на съдебното обжалване.
Уведомяването за датата и часа на интервюто става чрез писмена покана за интервю, която се връчва на кандидата за закрила от служителите на бежанския център (лагер), в който живее. Ако по време на процедурата чужденецът живее извън бежанските лагери, тогава той трябва да получи покана за интервю от Агенцията за бежанците чрез писмо по пощата. Затова е необходимо да се предупредят останалите хора, с които кандидата живее, да му предадат такова писмо незабавно след като го получат. Също така е нужно да се проверява редовно пощенската кутия на жилището, където кандидата живее за съобщения от местната пощенска станция.
