Преди да се пристъпи към разглеждането по същество на последваща молба за международна закрила, се преценява нейната допустимост. Допустимостта се преценява с оглед на това дали кандидатът излага нови обстоятелства от съществено значение за личното му положение или относно държавата му по произход или изобщо не се позовава на никакви нови обстоятелства в тази връзка.
Преценката се прави единствено въз основа на представените към последваща молба писмени доказателства, ако има такива. В тази процедура лично интервю не се изисква и не се провежда.
Преценката по допустимостта на последваща молба следва да се извърши в срок до 14 дни от подаването й. При молби, подадени пред друг държавен орган (например, гранична или имиграционна полиция) срокът започва да тече от получаването на молбата в Държавната агенция за бежанците.
Въз основа преценката по допустимостта интервюистът взема решение, с което може да допусне или да не допусне последващата молба до производство за предоставяне на убежище и закрила.
Ако не бъде взето решение в 14 дневния срок от подаването й, последващата молба се смята за допусната до производство за предоставяне на закрила. В този случай, както и когато бъде взето решение за допускане на последващата молба до производство кандидатът следва да се регистрира. Регистрацията се извършва срок до 3 работни дни от допускането на молбата, тоест, от връчването на решение за допускане на кадидата.
Ако обаче последващата молба не бъде допусната до разглеждане в производство за предоставяне на закрила срещу това решението може да бъде подадена жалба в срок от 7 дни от връчването му на чужденеца срещу подпис. За повече информация – виж Обжалване пред съд (линк към 4.9.)
При провеждане на процедурата по предварително разглеждане на последващата молба за закрила чужденците, които са подали такава молба се ползват само от ограничен кръг права, а именно:
- съдействие и помощ от страна на Върховния комисар на Организацията на обединените нации за бежанците (ВКБООН) и на други правителствени или неправителствени организации на всеки етап от производството и след предоставяне на международна закрила;
- на преводач или тълковник;
- право да подаде молба за достъп до събраната информация, въз основа на която ще бъде взето решение, освен в случаите, когато разкриването на информацията или на нейните източници би могло да застраши националната сигурност, сигурността на организациите или на лицата, които предоставят информацията, или на лицето, за което се отнася.
По време на провеждане на процедурата по предварително разглеждане на последващата молба чужденецът няма право да остане на територията на България. Това означава, че той може да бъде депортиран в страната си на произход (връщане) или в съседната държава,от която е влязъл. Тези действия могат да бъдат предприети, ако се прецени че:
- чужденецът, подал последващата молба го е направил единствено с цел да забави или да затрудни изпълнението на приложената му принудителна административна мярка (“отнемане на правото на пребиваване “, “връщане” или “експулсиране”);
- подадената последваща молба е поредна, а предходната му последваща молба е била счетена за недопустима или е била разгледана по същество с отрицателно решение. В този случай следва обаче органът, изпълняващ връщането ( дирекция „Миграция“ или сектор „Реадмисия“ на Гранична полиция) да направи преценка дали връщането в държавата по произход или в трета сигурна държава няма да доведе до застрашаване на живот или свободата на чужденеца, подал поредната последваща молба на основание неговата раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група или излагане на опасност от изтезание или други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание.
Освен това, по време на провеждане на процедурата по предварително разглеждане на последващата молба чужденецът няма право и да получи подслон и храна, социално подпомагане, безплатна медицинска и психологическа помощ, както и няма право да получи регистрационна карта.
