Незаконните имигранти не могат да останат в България. Българските власти имат право да ги изведат принудително от своята територия и без тяхното съгласие – тази процедура се нарича “депортиране”. Ако властите преценят, че някой незаконен имигрант представлява опасност за националната сигурност или обществения ред се прилага процедура по извеждане, която се нарича “експулсиране”.
И при двете процедури на незаконните имигранти се налага забрана за влизане – т.нар. “черен печат”. Забраната за влизане може да бъде до 5 години при депортиране, или до 10 години при процедура за експулсиране.
Освен това властите имат право да задържат незаконния имигрант от 6 до максимум 18 месеца, ако е необходимо време да се организира извеждането от страната, например защото е нужно да се извади заместващ документ за пътуване при липсата на паспорт.
Заповедите за депортиране, експулсиране и задържане могат да бъдат обжалвани пред съд, но съдът може да ги отмени само ако са издадени по погрешка или законът е бил нарушен.
Издадените заповеди за депортиране и забрана за влизане на един незаконен имигрант важат за всички държави от Европейския съюз. Затова властите винаги вземат от незаконните имигранти отпечатъци от пръстите, които се въвеждат в специална интернет база данни, наречена ЕВРОДАК (EURODAC). Всички държави от Европейския съюз разполагат с достъп до тази база данни. Дори незаконният имигрант да успее да избяга в друга европейска държава и да се представи под друго име или с подправени документи, властите в тази държава могат веднага да установят, че за него има издадена заповед за депортиране. Наложената забрана за влизане пречи за снабдяването с виза за всички държави от ЕС за целия срок на забраната. Единственият начин да се избегне забрана за влизане е незаконният имигрант да се съгласи на доброволно връщане в страната му на произход. За повече информация по този въпрос – виж “Доброволно връщане”.
