За разлика от имигранта, човекът търсещ закрила не напуска своята държава доброволно и по свое собствено желание заради икономически, семейни или образователни причини.
Търсещият закрила (asylum seeker) е човек, който по принуда бяга от държавата си на произход, защото се опасява от преследване, нарушаване на основните човешки права или заплаха за живота и сигурността си поради война или природно бедствие.
По тези причини той търси закрила в чужда държава, за да опази от посегателство себе си или своите близки. Заради тези причини законите уреждат един специален вид разрешение за пребиване на чужденци, наречен “убежище” (asylum). В Европа този специален вид пребиваване се нарича “международна закрила” (international protection). Заради него хората, които бягат от страната си по тези причини, могат да получат такова специално разрешение за пребиваване и без да отговорят на обичайните изисквания за законна имиграция – редовен паспорт, виза или преминаване на границата само през определените за това места.
Държавите от Европейския съюз имат обща система за предоставяне на този специален вид разрешение за пребиваване, която се нарича “Обща европейска система за убежище” (CEAS – Common European Asylum System). В държавите от ЕС човекът, търсещ убежище и закрила, се нарича “кандидат за международна закрила” (applicant for international protection).
