Когато решението по процедурата е отказ, кандидатите могат да подадат против него жалба до българския съд.
Сроковете за подаване на жалба зависят от вида на процедурата, в който е издаден отказа:
- при отказ на статут в ускорената процедура – срокът е 7 дни от деня, в който е получено копие от решението срещу подпис.
- при отказ на статут в производство по общия ред – срокът е 14 дни от деня, в който е получено копие от решението срещу подпис.
- при отказ да се допусне последваща молба до производство по предоставяне на закрила – срокът е 7 дни от деня, в който е получено копие от решението срещу подпис.
- при отказ да се разреши за събиране на семейство– срокът е 14 дни от деня, в който е получено копие от решението срещу подпис.
Освен откази по съществото на молбата за убежище и закрила е възможно обжалване и на други видове решения, издавани в бежанските производства като:
- решение за прехвърляне в друга държава-членка на ЕС/ЕИО по дъблинска процедура – срок от 7 дни от деня, в който е получено копие от решението срещу подпис. Решенията в дъблинската процедура за образуване на процедура в България обаче не подлежат на обжалване пред съд.
- решение за настаняване в център от затворен тип или за преразглеждане на такова настаняване – срок от 14 дни от деня, в който е връчено решението срещу подпис.
- решение, с което се отказва настаняване в бежански център – срокът е 7 дни от деня, в който е получено копие от решението срещу подпис.
- решенията за спиране и прекратяване на бежанското производство, както и за отнемане и прекратяване на предоставен статут или временна закрила – срокът е 14 дни от деня, в който е получено копие от решението срещу подпис.
Процедурите пред съда също са различни и зависят от вида на процедурата или на решението, , което се обжалва:
при подаване на жалба срещу отказ в ускорена процедура, отказ да се допусне последваща молба до производство, както и отказ за настаняване в бежански център или решение за настаняване в бежански център от затворен тип – компетентен да се произнесе по жалбата е административния съд по адреса, записан в регистрационната карта на кандидата, а жалбата се разглежда само на една съдебна инстанция, чието решение е окончателно.
при подаване на жалба срещу отказ в производство по общия ред, отказ да се разреши събиране на семейство, спиране или прекратяване на производство или прекратяване или отнемане на статут – жалбата се разглежда на две съдебни инстанции, което означава, че ако кандидатът е недоволен от решението на първия съд, може да обжалва това първо съдебно решение пред по-горестоящия съд.
В тези съдопроизводства на първа съдебна инстанция компетентен да се произнесе по жалбата е административния съд по района на адреса, записан в регистрационната карта на кандидата.
Решението на първата съдебна инстанция се връчва на кандидата от служител на съда срещу подпис. Служителят ще търси кандидата на адреса, написан в жалбата, затова е важно, ако адресът е сменен след подаването на жалбата, кандидатът да подаде писмена молба до съда, за да го уведоми за новия си адрес. Когато това не бъде направено, кандидатът губи правото си да подаде жалба до по-горестоящия съд, ако решението на първата съдебна инстанция не е в негова полза.
Ако първата съдебна инстанция отхвърли жалбата, кандидатът има право да подаде втора жалба срещу решението на първия съд. Втората жалба трябва да се подаде в срок от 14 дни от получаване на съдебното решение срещу подпис. Жалбата се подава до последната съдебна инстанция – Върховния административен съд на България. Решението на Върховния административен съд е окончателно. Кандидатът няма право на трета жалба и затова от този момент става незаконен имигрант с окончателен отказ.
При подаването на жалбата не се заплаща такса, тъй като производствата по тези дела пред съда са безплатни по закон. За написването и подаването на жалбата е препоръчително кандидатите да ползват услугите на адвокат. За повече информация по този въпрос – виж “Правна помощ от адвокат”.
Пред съда трябва да се представят всички документи или други доказателства, с които кандидатът разполага, за да докаже своята самоличност и причините, поради които е избягал от държавата си на произход, за да търсите закрила в България. От съда може да се поиска и извършването на съдебна експертиза за доказване на някое от твърденията на кандидата, например: че е непридружено дете под 18 години. За повече информация по този въпрос – виж “Експертизи”.
По същия начин се обжалват пред съд и всички други видове решения на Агенцията за бежанците – отказ за настаняване в бежански център, което се обжалва в срок от 7 дни. Останалите видове решения, които се обжалват по същия начин, но в срок от 14 дни са решението за прекратяване на процедурата; решението, с което се отказва да се разреши събиране на семейство в България след получаване на статут; както и решенията за отнемане на статут или прекратяване на статут.
